Врагове на ефективното мислене
Основните врагове на ефективното мислене са навиците да се мисли по определен начин. За да се отървете от стандартното мислене и да преминете към ефективното мислене, трябва да се избавите от редица шаблони.
1. Страх от промяната
Това качество на психиката е присъщо на почти всички хора и човечеството като цяло. На всяка нова тенденция, независимо дали това е научна мисъл, творчески пробив или технически иновации, първоначално хората се отнасят с подозрение, смеят се или я порицават. Например, много изобретатели са се опитвали да създадат парен локомотив, но всички те са срещали скептичното отношение на обществото. Идеята била наричана абсурдна фантазия, парната машина се смятала за изчадие на ада, а пътуването по релси се смятало за прекалено опасно.
По същия начин са се подигравали на идеята за фотография, телевизия и полети до Луната. Е, за съдбата на Джордано Бруно и Галилео Галилей, мислим, че всеки знае.
Какво мотивира тези хора, така ревностно да се противопоставят на новото? Мързел и страх. Мързел, защото всяко нововъведение предизвиква труден процес на реформиране на много сфери в живота, включително начина на мислене, за който говорим тук. Иновациите предизвикват неизбежни промени, под които волю-неволю се налага да се настроиш, а това не винаги е приятно. Страх, защото не всеки може да мине през тези промени. Хората се страхуват, че няма да могат да направят това, страхуват се от провал и срам, страхуват се да бъдат в покрайнините на цивилизацията, неспособни да се адаптират към нейното развитие. Поради това, те стриктно възпрепятстват това развитие.
Отървете се от страха и мързела, научете се поне да разглеждате новостите от безпристрастна позиция, без да се придържате към обичайните стереотипи. Разбира се, не всичко ново е добро, не се хвърляйте веднага в прегръдката на новостите. Но също така не е необходимо да се страхувате от това.
2. Спазване на правила
Само по себе си това не е лошо – съществуват полезни правила, които запазват живота, здравето, помагат ни да се разбираме и контролираме социалните взаимоотношения. Има граматически правила, закони за движение, юридически закони и тяхното спазване облегчава нашия живот, а експериментите на тази основа не обещават нищо добро.
Но има правила, които могат да бъдат наречени противоречиви – правилата на морала, социалните традиции, религиозните догми. Те са вградени в нас като модели на мислене и поведение; оттегляйки се от тях, демонстрираме не конформиране. Да, неконформистите винаги са били бели гарвани, но те правят открития в науката и творчеството, променят живота на хората към по-добро, помагат им да се отърват от остарелите и безполезни модели и традиции.
Най-добрият начин да се избавите от сляпото следване на правилата е да не се оглеждате за мнението на другите, а да живеете с вашия ум. Както се казва: „Ако всички тръгнат да скачат от прозореца, и ти ли ще скочиш?.
- Самозаблуда
Алкохолиците и пушачите са уверени, че могат да се откажат всеки един момент от тези начици, пълните хора се заблуждават, че ядат малко. Безделниците обвиняват за своите неудачи обкръжаващите ги, а за ниските заплати са виновни началниците.
Солта на самозаблуда се крие във факта, че човек променя своето мислене в зависимост от ситуацията. Той мисли така, както в момента му е по-изгодно, забравяйки старите споразумения и собствените си решения, взети по-рано.
Как да не паднем в капана на самозаблудата? Не забравяйте, че първото взето решение обикновено е вярно – идва единствено от нашата логика, личен морал и съвест. Когато се включим в процеса и срещнем трудности, започват да действат отрицателните черти като мързел, завист или алчност. Тези емоции ни принуждават да взимаме нови решения, които са полезни за тъмните страни на нашето его. Затова, трябва да се научим да изчистваме мисленето от тези нашепвания.
- В името на запазването на образа
Във всеки човек, на нивото на подсъзнанието е заложена необходимостта да да се поддържа позитивният образ, който той създава за себе си и за другите. Извършвайки грешки или някакви необмислени действия, той се опитва да направи всичко, за да защити образа си от унищожение и репутацията от петна. И най-интересното е, че той на първо място ще излъже себе си, а след това другите.
Най-често срещаният начин за запазване на положителния образ е оправданието. Оправдавайки своите действия с външни фактори, започвайки от малкото дете, счупило вазата, и завършвайки с убиеца. „Аз бях принуден, нямах друг избор, аз не можех да постъпя по друг начин, така се получи“ – стандартен набор от оправдания, придружен от пространствено обяснение на обстоятелствата.
Друг сценарий за спасяване на образа е прилагането на фактите. Това е грехът на медиите – преследвайки определена цел, те избират фактите, които подкрепят тяхната теория, и отхвърлят онези, които я опровергават. Вярно е, че те го правят съзнателно, докато средностатистическите граждани привеждат фактите в своите теории несъзнателно. Обикновено това се прави със задна дата, когато нещото вече е направено – остава само да се създаде компетентно обяснение на техните действия. Всъщност това е оправдание.
Подсъзнателната мотивация във всяка оспорена ситуация е да се отрече тяхното участие и да се търсят факти, потвърждаващи невинността. Тази мотивация възниква само от страх, че нашето его ще бъде победено и унижено. Както разбирате, този подход е лишен от конструктивност. Трябва да се научите честно да оценявате вашата роля в развитието на събитията, да бъдете обективни във вашите преценки за вашата вина или невинност и да не преувеличавате важността на външните фактори.
- „Собствената риза е по-близо до тялото“
Всеки от нас има интересно качество на психиката – ние винаги смятаме своето за по-добро от чуждото. В много ситуации оценяваме по различен начин два абсолютно идентични обекта само защото един от тях има пряка връзка с нас.
Хората са склонни да разделят всички на „ние“ и „те“, като считаме другите за по-лоши. От тук и произтичат расизъм, мъжки шовинизъм, нездравословен феминизъм, недоразумения между хора от различни възрасти, имотно и финансово положение. Да, в много отношения сме различни, но това разделение отделя хората един от друг, сякаш те са от различни планети.
Този ефект пречи на ефективното мислене, заставя ни да се отнасяме субективно към постъпките, действията и предложенията на различно хора, в зависимост от личните симпатии. Можете да се възхищавате на смешната идея на човек, в когото сте влюбени, отхвърляйки предложенията на разумни специалисти. Можете да инвестирате в неуспешен проект на приятел, отказвайки да инвестирате в друго добро начало. За да можете да избирате най-доброто, е необходимо да се научите да поставяте приятели и непознати в един ред, ръководени единствено от качеството на предложението или постиженията.
- Стереотипи
Всъщност, стереотипът е продукт на индукция, когато правим едно общо заключение, основано на множество повтарящи се предположения. Мозъкът автоматично формира стереотипи, за да не съставя всеки път нови реакционни алгоритми – веднъж в подобна ситуация, ще си спомни същото и ще реагира по същия начин. Проблемът е, че не всички стереотипи съответстват на истината. И по-точно – всеки стереотип има слабо място. И това идва от просто логическо правило, че истината за индуктивните разсъждения никога не е 100%. Освен това, стереотипите имат качеството да остаряват.
Например, след като сте научили от различни познати, че в някой магазин продават стари продукти, ще стигнете до заключението, че е по-добре да не ходите в този магазин и ще бъдете прави. Може би там, не винаги продават стоки с изтекъл срок на годност, но е по-добре да се презастраховате. Но ето, че управата на магазина разбира и сменя своята политика, уволнява всички недобросъвестни служители. Хората, които не са чули това за остарелите стоки, отиват в този магазин, пазаруват и ще създадат нов стереотип – ще го препоръчат на познати и сами ще ходят там да пазаруват. Вие обаче, ще го заобикаляте, следвайки остарелия стереотип, който може да се съхрани много години след промяна на условията.
По принцип идеята е ясна – не бива да се правят абсолютни обобщения и да им се вярва сляпо, не трябва да вървите „на повод“ на обществените стереотипи, защото те могат да бъдат остарели отдавна и често могат да играят лоша шега с техния създател, а ефективното мислене е в разрез с тях.
