В края на 20 век в Германия, под ръководството на професор Й. Бренгелман било проведено мащабно изследване на факторите, които способствали успеха на немските мениджъри. Първоначално се предполагало, че стресът, възникващ вследствие на най-ралични фактори, в това число и неудачни действия и грешки в бизнеса, възпрепятства успеха, разваля здравето на мениджъра и забавя развитието на предприятието.
Това се оказало само част от истината. Стресът от провала действително пречел на успеха, но само в случай, че провала се приемал за собственна сметка и служил като повод за прекратяване на дейността.
Провалите ставали фактори за успех, ако мениждъра е умеел да разглежда провалите като повод за иновации, умеел да преформулира неудачите в нови планове.
Освен това, немските изследователи открили, че успехът в бизнеса често е пряко свързан с нивото на стрес, и че стабилността често означава начало на неизбежен провал на предприятието в конкурентната борба. Създавало се впечатленито, че успешните мениджъри се стремили към стреса, който в бъдеще преформулирали в задача, и който им давал повод да се насладят на нови успехи.
Сигурно, не е най-добрия вариант пълното игнориране на неудачите и трудностите. Освен това, самите неудачи и трудности могат да станат източник на удоволствие, ако ние се научим да ги преформулираме в нови достижими цели и решими задачи.
Грешките и неудачите стават фактор за успех, ако от тях се извлече простото и изпълнимо правило за бъдещето, или изпълнима задача.
Самоподкрепата ( както и самоконтрола) е нов метод, доста широко използван в рамките на когнитивната поведенческа психотерапия. Някои изследователи смятат самодкрепата като по-действенна процедура отколкото подкрепата на психотерапевти или обкръжаващия свят. Както се вижда от наименованието, същността на метода се състои в това, че човек сам си дава позитивна или негативна подкрепа всеки път, когато има възможност да постигне някоя цел или да реши жизнено важна задача.
Фрагмент от тренинга ,,Практическа психология: Тренинг увереност.“