Да бъдете винаги точни и навреме е много ценно качество, което отговорните хора притежават. То показва, че сте съобразителен, цените времето на околните и сте човек, на който може да се разчита. Ако и вие сте един от тези хора – страхотно! Уви има и една друга категория – вечно закъсняващите. Ако веднъж се появят навреме, това е рекорд, който заслужава достойно място в Книгата на Гинес. Приятелите им са свикнали, но закъсненията могат да им създадат сериозни неприятности на работа. Независимо колкото добри професионалисти са, техният работодател едва ли ще е доволен, че се появяват на работа два часа по-късно. В случай, че вие сте изявен представител на вечно закъсняващите, не се отчайвайте. Има спасение и за вас. За да ви помогнем,  тази статия сме събрали 5 полезни съвета как да спрете да закъснявате. Вижте кои са те:

Поемете отговорност

Да закъснеете веднъж или два пъти за работа може да е просто злощастно съвпадение на съдбата. Ако обаче ви се случва по-честото да закъснявате, отколкото да се появите на време, то това вече е сериозен проблем. Обикновено закъсняващите винаги винят някакво обстоятелство, че ги е възпрепятствало. Изпуснали са автобуса, трябвало е да разходят кучето и какво ли още не. Истината е, че ако искате да спрете със закъсненията, първото и най-важно нещо е да поемете отговорност за действията си. Ако бяхте отишли 5 минути по-рано на спирката, нямаше да изпуснете автобуса. Ако бяхте предвидили, всичките си задължения, щяхте да знаете, че трябва да разходите кучето. Така че първата стъпка е да станете по-отговорни, защото иначе губите не само своето време, но понякога и това на хората, които се налага да ви чакат.

Планирайте задачите си

Второто важно нещо е да планирате задачите си от предния ден. Когато сте наясно какво трябва да свършите, ще ви бъде по-лесно да разпределите времето си. Започнете като изброите една по една задачите за деня – от ходенето на работа, до срещите с приятели и разходката на кучето. Всяко нещо, което ще ви коства време, трябва да присъства в този списък. За да ви бъде по-лесно разделете ги в различни категории – работа, приятели и т.н. След това опитайте да прецените колко време ще ви отнеме всяка една от тях.

Приоритизирайте задачите си

След като приключите с изреждането,  пред вас ще стои един изключително дълъг списък. И за да може да изпълните всички задачи, ще трябва денонощието да бъде не 24, а 42 часа. За съжаление това е невъзможно. Затова ви съветваме да приоритизирате задачите. Това е ценно умение, което ще ви помогне да спрете да губите време в неща, които не са важни. Погледнете списъка отново и изберете няколко неща, които е най-необходимо да свършите и ги подредете по време. Едва след това позиционирайте около тях и останалите задачи.

Научете се да преценявате времето си

Друга много честа причина за закъсненията е, че просто не може да прецените времето си. Мислите, че да отидете до работа ще ви коства 20 минути, но всъщност отнема поне 40. Затова опитайте се да обръщате повече внимание на това колко време ви е необходимо да свършите някое задължение. Съветваме ви към всяка задача да сложите бонус от половин или един час. Така ще сте сигурни, че няма да закъснявате, дори ако работата ви се проточи.

Купете си нов часовник

Един последен съвет, които обаче действа безотказно – купете си нов часовник. Заложете на стилен модел качествени маркови часовници, който се предлагат в изисканите търговски центрове или утвърдените онлайн магазини като Timedix. Новият аксесоар ще ви накара много по-често да хвърляте по едно око колко е часът. Това намалява шанса да изгубите представа за времето и да оставите приятелите или колегите ви отново да ви чакат. Изпробвайте го и ще се уверите, че работи.

Ниската самооценка е причина за възникване на социални фобии ( страх от хората, страх от публично говорене, страх от успех…). Хората с ниска самооценка са пасивни и плахи. Те са раними и обидчиви, от всякъде чакат насмешки и обиди. Това отношение води до самота и създава много неоправдани комплекси, формирайки образа на неудачник.

(още…)

Увереност в себе си винаги е било синоним на успешност. Известно е, че онези, които не са уверени в себе си, имат много проблеми не само в личния живот, но и в професионалната си дейност. Такива хора по-трудно постигат успех, тяхното мнение зависи от мнението на околните. Съмненията в собствените сили карат хората твърде много да се суетят или бавят, да извършват необмислени постъпки, да се отказват от изгодни предложения или да бездействат.

(още…)

Има много начини за манипулиране на хората, но има и защита срещу манипулации. Ще ви покажем как да се защитите от манипулиране, как да намалите щетите, които могат да бъдат причинени от манипулатора, какви методи за защита има и как да ги използвате.

Първото и основно действие е разбирането (осъзнаването), че сте под психологическо влияние. Докато не разбирате, че сте манипулирани, не предприемате никакви отбранителни действия. Веднага щом започнете да осъзнавате това, се включват защитните механизми.

Методи за защита срещу манипулиране

1. Необходимо е да се знаят основните начини за манипулиране и да помните, че те са насочени – за получаване на някаква изгода, да ви объркат и да ви отвлекат вниманието от собствените интереси;
2. Защита срещу манипулиране предполага постоянно, ясно и отчетливо, запазване в съзнанието на вашите основни интереси;
3. Тъй като манипулирането е игра с емоциите и чувствата на човека, следователно, защитата срещу манипулация може да бъде емоционален самоконтрол. Важно е правилно да вземате решения, в трезво състояние, не със сърцето, а с разума. Научете се наблюдавате вашите чувства и емоции от страни, и в моментите, когато трябва да вземате важни решения да загасите излишната емоционалност. По този начин вие ще лишите манипулатора от този основен инструмент на въздействие, вашите емоции;
4. Преди да се съгласите с предложението, което ви налагат, отделете повече време, за да го приемете. Ограничението във времето е добър инструмент на манипулатора. Хората често вземат неправилни решения когато нямат достатъчно време да помислят. Не бързайте. Наличието на време за размисъл ще позволи да се оцени ситуацията, да се намерят начини за излизане от критичната ситуация. Може би забавянето ще предизвика чувство на съмнение, а това ще бъде повод за уточняващи въпроси и търсене на обходни пътища;
5. Често хората, които редовно се подлагат на манипулации, просто не знаят как да откажат, разбират, че им „затягат въжето“, но не могат в нужния момент да кажат „не“. В резултат те все по-често биват използвани. Научавайки се да казвате „НЕ“ на хората, които ви използват, вие ще кажете „ДА“ на своите желания и интереси.;
6. Активен начин за защита от манипулация е идентифициране. В края на краищата, манипулацията е тайно, скрито въздействие. В такъв случай можете да разкриете намеренията на манипулатора. С недоверие в гласа уточнете някакъв въпрос, или попитайте за целите, които той преследва;
7. Критики, негативна оценка на манипулативния сигнал, неговото осъждане, подигравки по отношение на действията на манипулатора, всичко това отслабва манипулативното проникване или го елиминира. Използвайте този метод само ако не се страхувате да разрушите добрите отношения или го направете мъдро.
8. Игнорирането е друг начин, само, че за разлика от предишния начин е по-сдържан ( пасивен). Трябва просто да пропуснете казаното от манипулатора покрай ушите си. Можете да намекнете тактично, че сте разбрали какво се опитва да направи. Например, с помощта на пауза в разговора или конструктивно предложение от ваша страна или фраза „Може би можем да поговорим за нещо друго, имаш ли нещо против?“.
9. Отговорете на манипулирането с манипулация. Когато разбирате същността на случващото се, виждате на къде са насочени скритите послания на събеседника, вие позволявате на манипулатора да продължи действията си, но вече под ваш контрол и във ваш интерес. Например, можете да се съгласите на това, което манипулаторът иска (ако не ви навреди), но поставете своето „малко“ условие. Важното е ефектът да съответства на неговите интереси и той да не разбере, че е бил разкрит.
10. Един от начините за предпазване от манипулация е непредвидимостта. Непредсказуемият човек е неуязвим, трудно е да се формира мнение за него. Към непредсказуемост най-често са склонни хора, притежаващи увереност в себе си, хора с високо ниво на самооценка, тяхната спонтанност е естествена и адекватна на ситуацията, те са изобретателни и находчиви, самостоятелни и не се объркват в сложни ситуации („Устойчиво поведение в сложни ситуации“)
    
11. Комуникативните хора също не се объркват в сложни ситуации. Когато зад тях имат богат опит на общуване, те лесно определят моментите, когато искат да се възползват и красиво да избягат от манипулирането си. Развийте комуникационните си умения, това ще ви предпази от манипулации.

Светът, държавата, обществото, колегите, шефовете, приятелите и познатите, всички хора се опитват да манипулират всичко, което е възможно. Но не ги обвинявайте, това е начин на живот, а за някои – оцеляване. И вие можете да разберете това, всеки има право да се държи така, както сметне за подходящо и необходимо.

Как правилно да изразходваме енергията си, за да живеем щастливо? Вече сте забелязали, че енергията, която използваме, може да бъде разделена на енергия за живот или здраве, и енергия за работа. Колкото повече грандиозни задачи решавате, толкова повече енергия трябва да изразходвате.

(още…)

Всички ние се стремим да живеем щастливо. И основната причина, поради която сме лишени от възможността да постигнем целта, се крие в нас самите. Ние самите налагаме ограничения върху нашия живот, подсъзнателно или съзнателно. Но е забележително, че има много начини тези ограничения да се преодолеят.

(още…)

Позитивното мислене способства успеха във всяко начинание. Ето три тайни на неговото приложение:

Силата на желанието

Представете си в съзнанието си какво искате да постигнете или какви черти на характера искате да придобиете, предположете в някакъв момент, че всичко това е възможно.

Събудете в себе си силния стремеж за постигане на желанията, включете позитивното мислене заразете се с ентусиазъм, отново и отново размишлявайки за своите стремежи. В края на краищата вашите настоящи негативни убеждения се формират под влиянието на мисли и чувства. Така че, предизвиквайте ярки емоции и силни желания, а новите мисли и идеи ще зачертаят старите.

Ако внимателно премислите изложеното по-горе, ще си спомните, че не става въпрос за нещо съвсем ново за вас. Вие и преди сте се безпокоили и тревожили за изхода на замисленото. Разликата е само в това, че променяте негативната цел на позитивна с помощта на позитивното мислене. Когато се притеснявате, на първо място много силно рисувате във въображението си картината на евентуален неблагоприятен резултат. Вие не правите никакви усилия, а само постоянно мислите за „крайния резултат“. Размишлявайки за него, си представяте ярка подобна вероятност, допускате мисълта, че нещо подобно „може да се случи“.

С непрекъснатото възпроизвеждане на картина само на възможния неблагоприятен изход, тя започва да ви изглежда все по-реална. След известно време автоматично се появяват и съответните емоции: страх, безпокойство, отчаяние. Сега, променяйки картината на „цели“ вие ще можете с лекота да предизвикате положителни емоции.

Мислено рисувайки желания краен резултат и дълго размишлявайки над него, вие го правите още по-вероятен, и отново автоматично генерирате съответните емоции, но само че този път вие сте очаровани, весели, уверени и щастливи в очакване на победата.

„Като се измъкнем от собствената си склонност към отрицателни емоции, развиваме навика на положителни настроения“, казва д-р Уайт Дънлоп. Както човек мисли, такъв е и резултатът.

Ако не пробвате, няма да разберете….

Не забравяйте, че автоматичният механизъм с еднаква лекота може да действа като Механизъм за Успех или като Механизъм за Неудача, в зависимост от информацията, която сте вложили в него, и целта, която сте задали за него. В края на краищата той е устройство, насочено към конкретна цел. Но да определите целите е ваша отговорност. Много от нас, несъзнателно и непреднамерено, по навик рисуват във въображението си картини на възможни провали, предопределят неуспеха като крайна цел.

Не забравяйте, че вашият „автопилот“ „не обсъжда“ информацията, идваща от вас и „не я поставя под съмнение“. Затова е много важно той да получи истински, правдиви данни за света около него. Задачата на съзнателното логическо мислене е да познаваме истината, да изработваме правилните оценки, преценки, възгледи. Трябва да се отбележи, че повечето от нас са склонни да се подценяват, надценявайки естеството на трудностите, пред които са изправени.

Много хора „излизат от релси“ от случайно подхвърлени фрази: „Днес не изглеждаш много добре“. Когато някои се отнасят с неуважение или презрение към тях, те безропотно „преглъщат“ този факт, правейки изводи, че са непълноценни и за нищо не стават. Почти всеки един от нас ежедневно е обект на негативно внушение. Ако нашият разум функционира нормално, то няма нужда сляпо да възприемаме тези внушения. Полезен девиз на позитивното мислене: „Това все пак не е така“.

Задачата на съзнателното рационално мислене е да се развият логични заключения. Мисълта: „Претъпях неудача в миналото, следователно, вероятно ще я претърпя и в бъдещето“ не е нито логична, нито рационална.

Изключително неразумно е да се каже „не мога“ тъй като няма доказателства в подкрепа на тава заключение. Вземете пример от човек, който, попитан дали знае да свири на пиано, отговоря:

– Не знам.

– Какво значи „не знам“? – последвал озадачен въпрос.

– Никога не съм пробвал.

Решете какво искате

Ваша работа е да решите какво искате, да определите целите, които искате да постигнете, и да се фокусирате върху тях. Не губете време и усилия за това, да идентифицирате какво не можете защото това е неразумно. Когато попитали президента Айзенхауер, когато бил генерал, какво ще се случи, ако десанта на съюзническите войски, разтоварени в Италия, ги хвърлят в морето. „Това би било лошо, – отговорил той, – но аз не си позволявам да мисля за това“.

 Трябва съзнателно да се съсредоточите върху непосредствената задача, върху това, което вършите в момента и какво се случва около вас; „чувствената“ информация непрекъснато „уведомява“ автоматичния ви механизъм за събитията и създава условия за спонтанна реакция. С други думи, вие сте винаги нащрек. Но в „задълженията“ на вашето съзнателно рационално мислене не влиза да изпълнява „текущата работа“. Вреда е, ако се опитваме да „измъкнем“ съзнателните мисли от Творческия механизъм като използваме съзнателни усилия. И когато чувстваме, че не успяваме, ще започнем да се притесняваме, да се безпокоим, да се отчайваме. Нашият „автопилот“ няма съзнание. Ние не можем да видим как се въртят зъбните колела или да знаем какво се случва „надълбоко“. Ние сме принудени да вярваме и да му вярваме. Само като се доверяваме и действаме, можем да разчитаме на някои истински резултати. Трябва да се научим как да вършим нашата работа, да действаме решително, да приемаме най-доброто и да се грижим сами за себе си.

ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ: Какво е това? И как да се научим да мислим позитивно?

Основните врагове на ефективното мислене са навиците да се мисли по определен начин. За да се отървете от стандартното мислене и да преминете към ефективното мислене, трябва да се избавите от редица шаблони.

1. Страх от промяната

Това качество на психиката е присъщо на почти всички хора и човечеството като цяло. На всяка нова тенденция, независимо дали това е научна мисъл, творчески пробив или технически иновации, първоначално хората се отнасят с подозрение, смеят се или я порицават. Например, много изобретатели са се опитвали да създадат парен локомотив, но всички те са срещали скептичното отношение на обществото. Идеята била наричана абсурдна фантазия, парната машина се смятала за изчадие на ада, а пътуването по релси се смятало за прекалено опасно.

По същия начин са се подигравали на идеята за фотография, телевизия и полети до Луната. Е, за съдбата на Джордано Бруно и Галилео Галилей, мислим, че всеки знае.

Какво мотивира тези хора, така ревностно да се противопоставят на новото? Мързел и страх. Мързел, защото всяко нововъведение предизвиква труден процес на реформиране на много сфери в живота, включително начина на мислене, за който говорим тук. Иновациите предизвикват неизбежни промени, под които волю-неволю се налага да се настроиш, а това не винаги е приятно. Страх, защото не всеки може да мине през тези промени. Хората се страхуват, че няма да могат да направят това, страхуват се от провал и срам, страхуват се да бъдат в покрайнините на цивилизацията, неспособни да се адаптират към нейното развитие. Поради това, те стриктно възпрепятстват това развитие.

Отървете се от страха и мързела, научете се поне да разглеждате новостите от безпристрастна позиция, без да се придържате към обичайните стереотипи. Разбира се, не всичко ново е добро, не се хвърляйте веднага в прегръдката на новостите. Но също така не е необходимо да се страхувате от това.

2. Спазване на правила

Само по себе си това не е лошо – съществуват полезни правила, които запазват живота, здравето, помагат ни да се разбираме и контролираме социалните взаимоотношения. Има граматически правила, закони за движение, юридически закони и тяхното спазване облегчава нашия живот, а експериментите на тази основа не обещават нищо добро.

Но има правила, които могат да бъдат наречени противоречиви – правилата на морала, социалните традиции, религиозните догми. Те са вградени в нас като модели на мислене и поведение; оттегляйки се от тях, демонстрираме не конформиране. Да, неконформистите винаги са били бели гарвани, но те правят открития в науката и творчеството, променят живота на хората към по-добро, помагат им да се отърват от остарелите и безполезни модели и традиции.

Най-добрият начин да се избавите от сляпото следване на правилата е да не се оглеждате за мнението на другите, а да живеете с вашия ум. Както се казва: „Ако всички тръгнат да скачат от прозореца, и ти ли ще скочиш?.

3. Самозаблуда

Алкохолиците и пушачите са уверени, че могат да се откажат всеки един момент от тези начици, пълните хора се заблуждават, че ядат малко. Безделниците обвиняват за своите неудачи обкръжаващите ги, а за ниските заплати са виновни началниците.

Солта на самозаблуда се крие във факта, че човек променя своето мислене в зависимост от ситуацията. Той мисли така, както в момента му е по-изгодно, забравяйки старите споразумения и собствените си решения, взети по-рано.

Как да не паднем в капана на самозаблудата? Не забравяйте, че първото взето решение обикновено е вярно – идва единствено от нашата логика, личен морал и съвест. Когато се включим в процеса и срещнем трудности, започват да действат отрицателните черти като мързел, завист или алчност. Тези емоции ни принуждават да взимаме нови решения, които са полезни за тъмните страни на нашето его. Затова, трябва да се научим да изчистваме мисленето от тези нашепвания.

4. В името на запазването на образа

Във всеки човек, на нивото на подсъзнанието е заложена необходимостта да да се поддържа позитивният образ, който той създава за себе си и за другите. Извършвайки грешки или някакви необмислени действия, той се опитва да направи всичко, за да защити образа си от унищожение и репутацията от петна. И най-интересното е, че той на първо място ще излъже себе си, а след това другите.

Най-често срещаният начин за запазване на положителния образ е оправданието. Оправдавайки своите действия с външни фактори, започвайки от малкото дете, счупило вазата, и завършвайки с убиеца. „Аз бях принуден, нямах друг избор, аз не можех да постъпя по друг начин, така се получи“ – стандартен набор от оправдания, придружен от пространствено обяснение на обстоятелствата.

Друг сценарий за спасяване на образа е прилагането на фактите. Това е грехът на медиите – преследвайки определена цел, те избират фактите, които подкрепят тяхната теория, и отхвърлят онези, които я опровергават. Вярно е, че те го правят съзнателно, докато средностатистическите граждани привеждат фактите в своите теории несъзнателно. Обикновено това се прави със задна дата, когато нещото вече е направено – остава само да се създаде компетентно обяснение на техните действия. Всъщност това е оправдание.

Подсъзнателната мотивация във всяка оспорена ситуация е да се отрече тяхното участие и да се търсят факти, потвърждаващи невинността. Тази мотивация възниква само от страх, че нашето его ще бъде победено и унижено. Както разбирате, този подход е лишен от конструктивност. Трябва да се научите честно да оценявате вашата роля в развитието на събитията, да бъдете обективни във вашите преценки за вашата вина или невинност и да не преувеличавате важността на външните фактори.

5. „Собствената риза е по-близо до тялото“

Всеки от нас има интересно качество на психиката – ние винаги смятаме своето за по-добро от чуждото. В много ситуации оценяваме по различен начин два абсолютно идентични обекта само защото един от тях има пряка връзка с нас.

Хората са склонни да разделят всички на „ние“ и „те“, като считаме другите за по-лоши. От тук и произтичат расизъм, мъжки шовинизъм, нездравословен феминизъм, недоразумения между хора от различни възрасти, имотно и финансово положение. Да, в много отношения сме различни, но това разделение отделя хората един от друг, сякаш те са от различни планети.

Този ефект пречи на ефективното мислене, заставя ни да се отнасяме субективно към постъпките, действията и предложенията на различно хора, в зависимост от личните симпатии. Можете да се възхищавате на смешната идея на човек, в когото сте влюбени, отхвърляйки предложенията на разумни специалисти. Можете да инвестирате в неуспешен проект на приятел, отказвайки да инвестирате в друго добро начало. За да можете да избирате най-доброто, е необходимо да се научите да поставяте приятели и непознати в един ред, ръководени единствено от качеството на предложението или постиженията.

6. Стереотипи

Всъщност, стереотипът е продукт на индукция, когато правим едно общо заключение, основано на множество повтарящи се предположения. Мозъкът автоматично формира стереотипи, за да не съставя всеки път нови реакционни алгоритми – веднъж в подобна ситуация, ще си спомни същото и ще реагира по същия начин. Проблемът е, че не всички стереотипи съответстват на истината. И по-точно – всеки стереотип има слабо място. И това идва от просто логическо правило, че истината за индуктивните разсъждения никога не е 100%. Освен това, стереотипите имат качеството да остаряват.

Например, след като сте научили от различни познати, че в някой магазин продават стари продукти, ще стигнете до заключението, че е по-добре да не ходите в този магазин и ще бъдете прави. Може би там, не винаги продават стоки с изтекъл срок на годност, но е по-добре да се презастраховате. Но ето, че управата на магазина разбира и сменя своята политика, уволнява всички недобросъвестни служители. Хората, които не са чули това за остарелите стоки, отиват в този магазин, пазаруват и ще създадат нов стереотип – ще го препоръчат на познати и сами ще ходят там да пазаруват. Вие обаче, ще го заобикаляте, следвайки остарелия стереотип, който може да се съхрани много години след промяна на условията.

По принцип идеята е ясна – не бива да се правят абсолютни обобщения и да им се вярва сляпо, не трябва да вървите „на повод“  на обществените стереотипи, защото те могат да бъдат остарели отдавна и често могат да играят лоша шега с техния създател, а  ефективното мислене е в разрез с тях.

В живота често се случва, че отговорността за собствените, напълно контролирани от нас самите постъпки и действия,  приписваме на външни фактори. Например, нерядко се налага да чуваме следните изрази “Този човек ме дразни.“ или „ Тази ситуация ме притеснява.“. Скритият смисъл тук е такъв: един човек или ситуация предизвикват в друг човек някакво чувство. Смисловата неправилност на израз от подобен тип се състои в това, че никой и нищо не може в буквалния смисъл да създаде в човек някакви чувства, освен него самия. Светът просто съществува. Чувствата по този повод възникват във Вас и само Вие можете да бъдете отговорни за тях. Само Вие можете да им позволите да бъдат или да не бъдат.  Това са Вашите чувства.

 Изрази от такъв тип показват, че Вие не поемате отговорност за преживяванията, които всъщност сте могли да контролирате. Вие говорите така , сякаш нямате възможност да реагирате по друг начин, нямате свобода на избор. Вие  сами се лишавате от тази свобода.

Вие се поставяте в зависимост от външни обстоятелства, тъй като признавате, че Вашите чувства се определят и управляват от сили, намиращи се извън Вас и не можете да ги контролирате. Това е пряк път към загубата на жизнена активност и контрол над себе си и ситуацията.

Чувството на контрол – това е най-важното условие за преодоляване на жизнени проблеми. Съществува едно безусловно правило за разрешаване на проблемни ситуации: трябва да превръщате породените от тях негативни чувства в определен план за действие. Това е правило, което няма равно. Внедрявайки го в ежедневния си живот, Вие ще можете да преобразувате проблема в движеща жизнена сила,  и да го заставите да работи за Вас, а не против Вас.

Техника за преобразуване на негативните чувства в позитивни действия

Отначало трябва да осъзнаете, че чувствата на раздразнение и гняв са източник на много силна енергия. Всеки ден тази енергия, неуловима и неукротима, причинява безброй разрушения  около и вътре в човека. Но важно е да се разбере, че сама по себе си тази енергия е неутрална. Това е  енергия, която разрушава, но може и да създава. Не трябва да се опитвате да я потушавате. Това е неразумно, тъй като за това е необходима още по-силна енергия. Загубите са твърде големи. Те опустошават, и разрушават човека. Трябва да се научите да трансформирате нейното разрушително начало в съзидаване.

Вие можете да преобразувате агресивната енергия, насочвайки я към друг обект и придавайки и друга форма на проява.

Примери:

• „Всеки път, когато чувствам, че у мен нараства гняв, аз веднага насочвам тази енергия за почистване на дома. И аз винаги имам чист дом“.
• „Когато получавах ниски оценки за своя труд, аз много се ядосвах, но след това разбрах, че злобата изчезва, ако я насоча за подготовка на следващата задача. Моята ярост подхранва моето желание за постигане на успех, значително повишвайки способността към съсредоточаване“.

Чувството за контрол – това е най-важното условие за преодоляване на жизнените проблеми. Съществува едно безусловно правило за разрешаване на проблемни ситуации: трябва да превръщате породените от тях негативни чувства в определен план за действие. Внедрявайки това правило в своето ежедневие, Вие ще можете да преобразувате проблема в движеща жизнена сила, да го заставите да работи за Вас, а не против Вас. Вие можете да преобразувате агресивната енергия, да я насочите към друг обект, и да и придадете друга форма на проява.

Фрагмент от тренинга ,,Позитивно мислене‘‘